Вход за потребители              

2009-03-25 / Варианти за изграждане на второ ниво на самоуправление в България и броя на единиците от второто ниво (Чaст 2)


През 2006 г. ФРМС изготви проучването на практиката на страни членки на Европейския съюз с функциониращи две нива на местно самоуправление.
През 2007 г. дейностите по едноименната мярка от Програмата за децентрализация продължиха като на базата на европейската практика се формулираха предложения за варианти на големината на единиците от второто (над-общинско) ниво в България, което в бъдеще следва да придобие степен на самоуправление. За целта са проучени европейските практики от гледна точка на динамика на развитие и принципи, обуславящи териториалния обхват на второто ниво на самоуправление в страните от ЕС и по-специално в Дания, Унгария, Чешката Република, Латвия, Холандия, Ирландия и Австрия.
За нуждите на сравнителния анализ е изготвен и обстоен преглед на административно-териториалните реформи в България за периода 1880 - 1999 г. с подробен картен материал.
Според авторите дискусиите относно териториалния обхват и особено тези за центровете на районите за планиране през последните 8 години показват изключително голяма чувствителност към темата. При тези дискусии, както и при представянето на една или друга идея за локализацията на бъдещото второ ниво на самоуправление, акцентът винаги е бил къде да бъде центърът. За да не се изпадне отново в подобна ситуация, разработващият екип смята за особено важно въпросът за броя и големината на единиците от второто ниво да се обвърже с избора на административните им центрове и тези два въпроса да бъдат разглеждани и решавани едновременно.
Както се посочва в историческия преглед на административно-териториалните реформи в България в периода след Освобождението, промените на по-горните нива на териториално управление трябва да бъде обвързани със съответна реформа на общинското и околийското ниво на управление. Следователно, всяко едно предложение за броя на единиците от второто ниво задължително трябва да отчита последствията върху общините от създаването на единици с подобен обхват.
Екипът подкрепя установената в нашата практика двустепенна система на административно-териториално деление.
Разгледани и анализирани са трите възможни варианта: запазване на съществуващите 28 области, 6 области и междинен от 12-13 области.

Изтегли документа

 

  Предишна Следваща